Една
Случайна среща!
Толкова години!
Един живот без тебе изживях.
И някак си нелепо се получи,
да седнеме със теб на този бряг.
Нали морето, видимо безкрайно,
ни срещна преди век почти.
А днес пред същите вълни омайни,
седиме пак, каквито сме били.
И пак сърцето лудо в мен препуска.
И пак съм АЗ, на двадесет и две.
И пак не вярвам, че в любов се впускам.
В една любов орисана да мре.
А толкова без теб преодолях!
Отгледах синове, възпитах хора.
И свойта дързост, с двете си ръце,
погребах сам, под крушата на двора.
Но днеска сякаш всичко оживя,
морето върна моите копнежи.
Аз цял живот съм чакал, за ЕДНА,
случайна среша, ако ще последна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Григор Колев Всички права запазени
