МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4089
25 июн. 2021 г., 11:56

Една бездомница змия 

  Поэзия » Другая
273 1 2

Стоях край трапезата

с другите гости.

Получих от всичко

и беше ми доста.

 

Летят край стъклото

разрошени птици,

кълват разпиляната,

златна пшеница.

 

Не съм недоволна –

софрата бе царска!

Любов не изпитах,

ни грам благодарност.

 

А само поглеждах

стопанката в края

и себе си в нея

успях да позная.

 

Змия съм, признавам,

жена бях и птица –

безгрижна и весела,

лична царица.

 

И царство си имах –

с куп мравки и жито.

Аз пеех, танцувах,

за утре не питах.

 

Но стигна ме завист

и черна прокоба.

Богатство и хубост

не следват до гроба.

 

И ето ме днес –

на трапезата с всички,

до смърт унизена пак –

как да обичам?

 

Каквото получих –

троха или пита,

все бивше е мое –

до гуша съм сита!

 

 

25.06.2021

 

https://www.youtube.com/watch?v=vgIxhP1w2oA

https://www.youtube.com/watch?v=NoYKBAajoyo

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Доста
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Поэзия
Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
  360  12 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Първо бездомницата беше сама, после стана змия, а промеждутъчно имаше вариант усойница. А змиите все са си беля, дори и когато са красиви. Но тъй като това е лирическата, а аз не съм нито красива, нито змия, леко ми е на душата. Благодаря.
  • Интересно! Змия? Отровница? Беля? 😊
Предложения
: ??:??