Една бездомница змия
Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото
разрошени птици,
кълват разпиляната,
златна пшеница.
Не съм недоволна –
софрата бе царска!
Любов не изпитах,
ни грам благодарност.
А само поглеждах
стопанката в края
и себе си в нея
успях да позная.
Змия съм, признавам,
жена бях и птица –
безгрижна и весела,
лична царица.
И царство си имах –
с куп мравки и жито.
Аз пеех, танцувах,
за утре не питах.
Но стигна ме завист
и черна прокоба.
Богатство и хубост
не следват до гроба.
И ето ме днес –
на трапезата с всички,
до смърт унизена пак –
как да обичам?
Каквото получих –
троха или пита,
все бивше е мое –
до гуша съм сита!
25.06.2021
https://www.youtube.com/watch?v=vgIxhP1w2oA
https://www.youtube.com/watch?v=NoYKBAajoyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
