25 jun 2021, 11:56

Една бездомница змия

  Poesía » Otra
514 1 2

Стоях край трапезата

с другите гости.

Получих от всичко

и беше ми доста.

 

Летят край стъклото

разрошени птици,

кълват разпиляната,

златна пшеница.

 

Не съм недоволна

софрата бе царска!

Любов не изпитах,

ни грам благодарност.

 

А само поглеждах

стопанката в края

и себе си в нея

успях да позная.

 

Змия съм, признавам,

жена бях и птица

безгрижна и весела,

лична царица.

 

И царство си имах

с куп мравки и жито.

Аз пеех, танцувах,

за утре не питах.

 

Но стигна ме завист

и черна прокоба.

Богатство и хубост

не следват до гроба.

 

И ето ме днес

на трапезата с всички,

до смърт унизена пак

как да обичам?

 

Каквото получих

троха или пита,

все бивше е мое

до гуша съм сита!

 

 

25.06.2021

 

https://www.youtube.com/watch?v=vgIxhP1w2oA

https://www.youtube.com/watch?v=NoYKBAajoyo

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първо бездомницата беше сама, после стана змия, а промеждутъчно имаше вариант усойница. А змиите все са си беля, дори и когато са красиви. Но тъй като това е лирическата, а аз не съм нито красива, нито змия, леко ми е на душата. Благодаря.
  • Интересно! Змия? Отровница? Беля? 😊

Доста 🇧🇬

Прибрах си реколтата – беше ми доста.
Стоях край софрата с бездомници – гости.
Летят зад стъклото разрошени птици,
кълват разпиляната, златна пшеница.
За всички намерих и зрънце, и дума. ...
596 12

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....