20 мая 2015 г., 08:48  

Една червена роза

690 0 9

Посегнах да откъсна

една красива роза.

Родила се е късна

във делничната проза.

 

Стеблото със бодилче

прободе ме в ръката

И сякаш крокодилче

ме ръфна във реката.

 

И капка кръв червена

във шепата остана.

Над тръпната ми вена

петно червено стана.

 

И мъничко ме стресна,

но туй не е угроза.

Във шепата ми блесна

една червена роза!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Леко,разбираемо,вълнуващо,докосващо...Поздравления!
  • Любовта е и болка.
    Толкова простичко внушено!
    Поздравления, Ники!
  • Безупречно работи леярната ти за стихове, Колъо! Драго ми е, да я посещавам!
  • Великолепно, Никола!Действително - едно бижу поднесено с ръката ти на белия лист.Просто си неповторим!Моите най-искрени поздрави!Ведър ден!
  • Наистина блести!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...