Посегнах да откъсна
една красива роза.
Родила се е късна
във делничната проза.
Стеблото със бодилче
прободе ме в ръката
И сякаш крокодилче
ме ръфна във реката.
И капка кръв червена
във шепата остана.
Над тръпната ми вена
петно червено стана.
И мъничко ме стресна,
но туй не е угроза.
Във шепата ми блесна
една червена роза!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
