20.05.2015 г., 8:48  

Една червена роза

688 0 9

Посегнах да откъсна

една красива роза.

Родила се е късна

във делничната проза.

 

Стеблото със бодилче

прободе ме в ръката

И сякаш крокодилче

ме ръфна във реката.

 

И капка кръв червена

във шепата остана.

Над тръпната ми вена

петно червено стана.

 

И мъничко ме стресна,

но туй не е угроза.

Във шепата ми блесна

една червена роза!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леко,разбираемо,вълнуващо,докосващо...Поздравления!
  • Любовта е и болка.
    Толкова простичко внушено!
    Поздравления, Ники!
  • Безупречно работи леярната ти за стихове, Колъо! Драго ми е, да я посещавам!
  • Великолепно, Никола!Действително - едно бижу поднесено с ръката ти на белия лист.Просто си неповторим!Моите най-искрени поздрави!Ведър ден!
  • Наистина блести!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....