Една Душа

Ще намеря ли някога покой?

             – ще мога ли или всичко е една илюзия?

Ще се докосна ли до любовта,

            и ако да – дали ще я позная, разбера?

Животът някога дали ще проумея, мъжете, същността...

И винаги ли неудовлетворена ще остана от моята съдба?

Какви въпроси,

            а всичко е гадна суета.

Животът ни е капчица в морето, капчица сълза.

Наивна съм, но и огрубяла, объркана, но с опит на гърба.

Аз искам не вечно млада да остана, но с лекичка душа.

А винаги, откакто се познавам, все нещо мисля и кроя,

а ето и животът отминава – живея ли го или пък го спя?

А истината е печално ясна – тъгувам по изгубени неща

и давя мъката си в чаша вино и не зная как да си простя....