Една Душа
Ще намеря ли някога покой?
– ще мога ли или всичко е една илюзия?
Ще се докосна ли до любовта,
и ако да – дали ще я позная, разбера?
Животът някога дали ще проумея, мъжете, същността...
И винаги ли неудовлетворена ще остана от моята съдба?
Какви въпроси,
а всичко е гадна суета.
Животът ни е капчица в морето, капчица сълза.
Наивна съм, но и огрубяла, объркана, но с опит на гърба.
Аз искам не вечно млада да остана, но с лекичка душа.
А винаги, откакто се познавам, все нещо мисля и кроя,
а ето и животът отминава – живея ли го или пък го спя?
А истината е печално ясна – тъгувам по изгубени неща
и давя мъката си в чаша вино и не зная как да си простя....
© Ивета Минева Всички права запазени