23.02.2017 г., 12:37

Една Душа

823 0 0

 

            Една Душа

 

 

Ще намеря ли някога покой?

             – ще мога ли или всичко е една илюзия?

Ще се докосна ли до любовта,

            и ако да – дали ще я позная, разбера?

Животът някога дали ще проумея, мъжете, същността...

И винаги ли неудовлетворена ще остана от моята съдба?

 

Какви въпроси,

            а всичко е гадна суета.

Животът ни е капчица в морето, капчица сълза.

 

Наивна съм, но и огрубяла, объркана, но с опит на гърба.

Аз искам не вечно млада да остана, но с лекичка душа.

А винаги, откакто се познавам, все нещо мисля и кроя,

а ето и животът отминава – живея ли го или пък го спя?

 

А истината е печално ясна – тъгувам по изгубени неща

и давя мъката си в чаша вино и не зная как да си простя....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...