23 feb 2017, 12:37

Една Душа

825 0 0

 

            Една Душа

 

 

Ще намеря ли някога покой?

             – ще мога ли или всичко е една илюзия?

Ще се докосна ли до любовта,

            и ако да – дали ще я позная, разбера?

Животът някога дали ще проумея, мъжете, същността...

И винаги ли неудовлетворена ще остана от моята съдба?

 

Какви въпроси,

            а всичко е гадна суета.

Животът ни е капчица в морето, капчица сълза.

 

Наивна съм, но и огрубяла, объркана, но с опит на гърба.

Аз искам не вечно млада да остана, но с лекичка душа.

А винаги, откакто се познавам, все нещо мисля и кроя,

а ето и животът отминава – живея ли го или пък го спя?

 

А истината е печално ясна – тъгувам по изгубени неща

и давя мъката си в чаша вино и не зная как да си простя....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...