23 feb 2017, 12:37

Една Душа

829 0 0

 

            Една Душа

 

 

Ще намеря ли някога покой?

             – ще мога ли или всичко е една илюзия?

Ще се докосна ли до любовта,

            и ако да – дали ще я позная, разбера?

Животът някога дали ще проумея, мъжете, същността...

И винаги ли неудовлетворена ще остана от моята съдба?

 

Какви въпроси,

            а всичко е гадна суета.

Животът ни е капчица в морето, капчица сълза.

 

Наивна съм, но и огрубяла, объркана, но с опит на гърба.

Аз искам не вечно млада да остана, но с лекичка душа.

А винаги, откакто се познавам, все нещо мисля и кроя,

а ето и животът отминава – живея ли го или пък го спя?

 

А истината е печално ясна – тъгувам по изгубени неща

и давя мъката си в чаша вино и не зная как да си простя....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...