22 апр. 2008 г., 16:00

Една година мина

1.4K 0 3

Една година мина,

откакто се венчахме

и бушува в мене огъня, любима,

когато с теб сърцата си събрахме.

 

С дете дари ме, мъничка звездичка,

плод на нашта обич несравнима,

и даже и след хиляди години

ще продължа да те наричам аз "любима".

 

И нека всички  помнят този ден съдбовен,

във който казахме си "да", опиянени от любовните искри

и докато го има този свят греховен,

на живота ми ще бъдеш смисъл ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ... искам само да направя едно уточнение. стиха е писан по повод 1 година от брака на сестра ми и нейния съпруг. не знам дали стиха е добър или не, но след като го прочете сестра ми се разплака. поне е успял да породи емоция ...
  • Рядко мъже си спомнят за годишнините... Поздравявам те!
  • Стих изпълнен със щастие...!
    много светъл...струи обич и надежда...!
    Браво! с обич, Петър.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...