Една година мина,
откакто се венчахме
и бушува в мене огъня, любима,
когато с теб сърцата си събрахме.
С дете дари ме, мъничка звездичка,
плод на нашта обич несравнима,
и даже и след хиляди години
ще продължа да те наричам аз "любима".
И нека всички помнят този ден съдбовен,
във който казахме си "да", опиянени от любовните искри
и докато го има този свят греховен,
на живота ми ще бъдеш смисъл ти.
© Петър Адамов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
