Една година мина,
откакто се венчахме
и бушува в мене огъня, любима,
когато с теб сърцата си събрахме.
С дете дари ме, мъничка звездичка,
плод на нашта обич несравнима,
и даже и след хиляди години
ще продължа да те наричам аз "любима".
И нека всички помнят този ден съдбовен,
във който казахме си "да", опиянени от любовните искри
и докато го има този свят греховен,
на живота ми ще бъдеш смисъл ти.
© Петър Адамов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
