Една жена- красива,
дори и без слова,
покорила безброй мъжки сърца,
седи сама на пейка в парка.
Минава мъж , строен и висок-
на нея й се стори че е бог.
Погледна го в очите,
слънцето отрази се в косите.
Косите му бяха тъй красиви,
като шепа морски миди.
Заговориха се те
и никои не можеше да ги спре
Любовта изведнъж дойде!
Като вълна в бурно море!
Стори им се, че са минали векове,
така и беше ,бяха минали години
и без да се усетят любовта постепенно си отиде!
Седеше си пак сама ,
но не съжеляваше за това
беше щастлива тя,
защото имаше свобода