10.08.2006 г., 10:08

Една жена

1.1K 0 1
Една жена- красива,
дори и без слова,
покорила безброй мъжки сърца,
седи сама на пейка в парка.
Минава мъж , строен и висок-
на нея й се стори че е бог.
Погледна го в очите,
слънцето отрази се в косите.
Косите му бяха тъй красиви,
като шепа морски миди.
Заговориха се те
и никои не можеше да ги спре
Любовта изведнъж дойде!
Като вълна в бурно море!
Стори им се, че са минали векове,
така и беше ,бяха минали години
и без да се усетят любовта постепенно си отиде!
Седеше си пак сама ,
но не съжеляваше за това
беше щастлива тя,
защото имаше свобода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси за критиката...оценявам го тъй като съм доста начинаеща за момента

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...