10.08.2006 г., 10:08

Една жена

1.1K 0 1
Една жена- красива,
дори и без слова,
покорила безброй мъжки сърца,
седи сама на пейка в парка.
Минава мъж , строен и висок-
на нея й се стори че е бог.
Погледна го в очите,
слънцето отрази се в косите.
Косите му бяха тъй красиви,
като шепа морски миди.
Заговориха се те
и никои не можеше да ги спре
Любовта изведнъж дойде!
Като вълна в бурно море!
Стори им се, че са минали векове,
така и беше ,бяха минали години
и без да се усетят любовта постепенно си отиде!
Седеше си пак сама ,
но не съжеляваше за това
беше щастлива тя,
защото имаше свобода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери П Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси за критиката...оценявам го тъй като съм доста начинаеща за момента

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...