Самира (Катерина)
51 286
6 мар. 2007 г., 17:37

Една жестока... "песен"... 

  Поэзия
895 0 3

И ето, аз пея отново, докосва ме някаква сила,
лъчите и вятърът, стонът - крещят и не могат да стихнат!
Във вятъра носят се дните, усмихват се сякаш с насмешка,
и гнило пропиват сълзите, родени в жестоката грешка...
Дали мелодия звучи в песента ми, във думите се крие тя?
Нима мелодията е беззвучна... изразява се в слова?
Словата не носят лъчите, а стонът отказва да мълчи,
като изречена песен са дните, съшити със черни и бели конци...
Съшити са те там долу, във Ада,
сред огън и пепел и грях несмирим,
сред подли лица и омраза,
сред тъжни и бледи, и неми души...
Стонът от душата напира, словата текат ли, текат
и  всичко в мене май умира...
кожата ми е студена плът...
"Песента" от устните ми спира монотонно,
и пада капка кръв, вместо сълза,
засенчена от тези дни греховни...
не достига до мене лъча...

Само душата се извисява... сила някаква тегли я нагоре...

 

06.03.2007г.

© Катерина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кате иска ми се на твоите години да можех да пиша толкова дълбоко и красиво.Не спирай,много си истинска
  • Много ми хареса стилът ти на писане! Много истинско и силно! Като че ли на моменти имаш леки спънки в ритъма, но иначе е прекрасно! Браво!
  • "Песента" от устните ми спира монотонно"- как така?
    Подреди го и ще стане Чудесен стих!
    Поздрави, Кате!
Предложения
: ??:??