Една жестока... "песен"...
И ето, аз пея отново, докосва ме някаква сила,
лъчите и вятърът, стонът - крещят и не могат да стихнат!
Във вятъра носят се дните, усмихват се сякаш с насмешка,
и гнило пропиват сълзите, родени в жестоката грешка...
Дали мелодия звучи в песента ми, във думите се крие тя?
Нима мелодията е беззвучна... изразява се в слова?
Словата не носят лъчите, а стонът отказва да мълчи,
като изречена песен са дните, съшити със черни и бели конци...
Съшити са те там долу, във Ада,
сред огън и пепел и грях несмирим,
сред подли лица и омраза,
сред тъжни и бледи, и неми души...
Стонът от душата напира, словата текат ли, текат
и всичко в мене май умира...
кожата ми е студена плът...
"Песента" от устните ми спира монотонно,
и пада капка кръв, вместо сълза,
засенчена от тези дни греховни...
не достига до мене лъча...
Само душата се извисява... сила някаква тегли я нагоре...
06.03.2007г.
© Катерина All rights reserved.
