Една жестока... "песен"...

6.03.2007 г., 17:37 ч.

Поезия

894 0 3

И ето, аз пея отново, докосва ме някаква сила,
лъчите и вятърът, стонът - крещят и не могат да стихнат!
Във вятъра носят се дните, усмихват се сякаш с насмешка,
и гнило пропиват сълзите, родени в жестоката грешка...
Дали мелодия звучи в песента ми, във думите се крие тя?
Нима мелодията е беззвучна... изразява се в слова?
Словата не носят лъчите, а стонът отказва да мълчи,
като изречена песен са дните, съшити със черни и бели конци...
Съшити са те там долу, във Ада,
сред огън и пепел и грях несмирим,
сред подли лица и омраза,
сред тъжни и бледи, и неми души...
Стонът от душата напира, словата текат ли, текат
и всичко в мене май умира...
кожата ми е студена плът...
"Песента" от устните ми спира монотонно,
и пада капка кръв, вместо сълза,
засенчена от тези дни греховни...
не достига до мене лъча...

Само душата се извисява... сила някаква тегли я нагоре...

06.03.2007г.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Леона (Елена Леонова)

2007-05-10T22:40:30+03:00

Кате иска ми се на твоите години да можех да пиша толкова дълбоко и красиво.Не спирай,много си истинска
pepel`ot`roza (Бръм Бръмм)

2007-03-06T23:08:18+02:00

Много ми хареса стилът ти на писане! Много истинско и силно! Като че ли на моменти имаш леки спънки в ритъма, но иначе е прекрасно! Браво!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-06T18:05:58+02:00

"Песента" от устните ми спира монотонно"- как така?
Подреди го и ще стане Чудесен стих!
Поздрави, Кате!