Една любов.....

Една любов Вече те няма, мой не си, бил ли си някога, не знам, но ще си останеш там, там, в дълбината на душата. Аз съм същата, твоята живееща в хубавите спомени, живееща с липсата на онези дни, дни, в които бяхме аз и ти. Ангел мой, присъда вечна, как живееш ти сега, къде отиде нашата обща мечта. Липсвам ли ти аз, проклинаш ли таз съдба, така както прокле ни тя? Бъди щастлив, бъди красив и нека тя да те дари с много топлина. Не мога да те мразя, пречи любовта, не ще се боря вече с тази самота. Но, скъпи мой, не забравяй ти онова малко момиче, което в твоите ръце порасна и стана жена. Момичето, което вечно ще ти принадлежи, но не ще те доближи. Ти научи го да обича, а то вечно в любов ще ти се врича.