Вече те няма, мой не си,
бил ли си някога, не знам,
но ще си останеш там,
там, в дълбината на душата.
Аз съм същата, твоята
живееща в хубавите спомени,
живееща с липсата на онези дни,
дни, в които бяхме аз и ти.
Ангел мой, присъда вечна,
как живееш ти сега,
къде отиде нашата обща мечта.
Липсвам ли ти аз, проклинаш ли таз съдба,
така както прокле ни тя?
Бъди щастлив, бъди красив
и нека тя да те дари с много топлина.
Не мога да те мразя, пречи любовта,
не ще се боря вече с тази самота.
Но, скъпи мой, не забравяй ти
онова малко момиче, което в твоите ръце
порасна и стана жена.
Момичето, което вечно ще ти принадлежи,
но не ще те доближи.
Ти научи го да обича,
а то вечно в любов ще ти се врича.