ЕДНА ЛЮБОВ
Една любов неистово в мен зрее!
Като стихия тя ме обладава...
И пищните си знамена развява.
Разкъсва ме!... И пак ме сътворява!...
Объркан съм... Пелтеча неразбрано...
И никъде не мога да се скрия!
Тя ме докосва с топлите си длани
и аз вълшебното лекарство пия!
Като крадец, през Май, плета прескочих
и спрях на колене пред Любовта ти!...
Но детството ми изход не посочи!
Проблемите ми бяха непознати!...
Неземно щастие, велика мъка!
Пред мене се изпречи Любовта ни...
Послание голямо и заръка!
И хиляди загадки, неразбрани!...
За първи път туй чувство в мене зрее...
И неговата страст ме завладява...
С лъчите си живителни ме сгрява!...
Убива ме! И пак ме сътворява!...
© Христо Славов Все права защищены