ЕДНА ЛЮБОВ

Една любов неистово в мен зрее!

Като стихия тя ме обладава...

И пищните си знамена развява.

Разкъсва ме!... И пак ме сътворява!...

Объркан съм... Пелтеча неразбрано...

И никъде не мога да се скрия!

Тя ме докосва с топлите си длани

и аз вълшебното лекарство пия!

Като крадец, през Май, плета прескочих

и спрях на колене пред Любовта ти!...

Но детството ми изход не посочи!

Проблемите  ми бяха непознати!...

Неземно щастие, велика мъка!

Пред мене се изпречи Любовта ни...

Послание голямо и заръка!

И хиляди загадки, неразбрани!...

За първи път туй чувство в мене зрее...

И неговата страст ме завладява...

С лъчите си живителни ме сгрява!...

Убива ме! И пак ме сътворява!...