Една любов си отива
Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно -
от ония щастливите трепети...
А туй страдание тайно
по вкус е само на поетите...
И тътри нозете си боси
към ъгъла, крайно разделен.
Не задава въпроси...
Защо-то е просто премиера...
А финалът – банално повтаряне,
в омагьосания кръг на живота -
от отричане, до себераздаване.
На последно място е точка.
А краят е ново начало...
Мъдрите тъй го наричат.
Ала аз зова го „умряло“ -
молебен за едното обичане.
И тая любов ще си иде,
а беше тъй тръгнала смело,
казах ù аз да не бърза за никъде.
Да се прави на луда - тя много умее.
Тръгва си. Ето я, виждаш ли?
Тиха, малка и бедна.
Ограбена, глуха, невиждаща,
птица, изградила си клетка.
А ние си оставаме същите.
Само малко тъги сме събрали.
Прости ми. Аз май че напускам те...
Отивам да спася любовта ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
