Една любов си отива
Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно -
от ония щастливите трепети...
А туй страдание тайно
по вкус е само на поетите...
И тътри нозете си боси
към ъгъла, крайно разделен.
Не задава въпроси...
Защо-то е просто премиера...
А финалът – банално повтаряне,
в омагьосания кръг на живота -
от отричане, до себераздаване.
На последно място е точка.
А краят е ново начало...
Мъдрите тъй го наричат.
Ала аз зова го „умряло“ -
молебен за едното обичане.
И тая любов ще си иде,
а беше тъй тръгнала смело,
казах ù аз да не бърза за никъде.
Да се прави на луда - тя много умее.
Тръгва си. Ето я, виждаш ли?
Тиха, малка и бедна.
Ограбена, глуха, невиждаща,
птица, изградила си клетка.
А ние си оставаме същите.
Само малко тъги сме събрали.
Прости ми. Аз май че напускам те...
Отивам да спася любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
