Защо е там в малиновите летни нощи,
защо е там, в прашните ми дни,
в светите многолетни мощи.
Защо е там?
Онази вяла, зла, проклета
и моя и на някой друг,
стара болка, не на заем взета.
Задушава и напира с несломима
дива сила, във вид на кръв
от устата ми излиза.
Път през плътта ми си пробива.
Защо е там? Докато се смея, ...