Една любовна история
Защо е там в малиновите летни нощи,
защо е там, в прашните ми дни,
в светите многолетни мощи.
Защо е там?
Онази вяла, зла, проклета
и моя и на някой друг,
стара болка, не на заем взета.
Задушава и напира с несломима
дива сила, във вид на кръв
от устата ми излиза.
Път през плътта ми си пробива.
Защо е там? Докато се смея,
докато преглъщам,
докато се мъча да я овладея,
докато ме няма и пътувам,
докато се бия, докато рисувам…
Обича ме, с разяждащата си магия.
А аз от света се старая да я скрия.
А как копнея от прегръдката й жадна да избягам,
мечтая си, че някой ден човек ще ме обикне
и със сърцето си ще разполагам.
© Радост Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжните очи са също толкова красиви, както тъжните произведения...
-
Не мога да го обясня, но ме натъжава...
-
Да, Радост. Но защо???
-
Да, от "Любовта на Смъртта" и аз се сетих за това, и отново сякаш не съм го писала аз, си задавам същите въпроси. Не си ли забелязал,сякаш болката си "харесва" определени хора и не ги оставя намира?
-
Отново караш хората да се замислят... Знаеш ли какво се сетих, нещо твое: "Ами ако смъртта се влюби", надявам се да съм го цитирал точно?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
