Една любовна история
Защо е там в малиновите летни нощи,
защо е там, в прашните ми дни,
в светите многолетни мощи.
Защо е там?
Онази вяла, зла, проклета
и моя и на някой друг,
стара болка, не на заем взета.
Задушава и напира с несломима
дива сила, във вид на кръв
от устата ми излиза.
Път през плътта ми си пробива.
Защо е там? Докато се смея,
докато преглъщам,
докато се мъча да я овладея,
докато ме няма и пътувам,
докато се бия, докато рисувам…
Обича ме, с разяждащата си магия.
А аз от света се старая да я скрия.
А как копнея от прегръдката й жадна да избягам,
мечтая си, че някой ден човек ще ме обикне
и със сърцето си ще разполагам.
© Радост Димитрова All rights reserved.
