JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
8.09.2016 г., 17:53 ч.

Една любовна история 

  Поезия » Друга
739 0 5

Защо е там в малиновите летни нощи,

защо е там, в прашните ми дни,

в светите многолетни мощи.

Защо е там?

Онази вяла, зла, проклета

и моя и на някой друг,

стара болка, не на заем взета.

Задушава и напира с несломима

дива сила, във вид на кръв

от устата ми излиза.

Път през плътта ми си пробива.

Защо е там? Докато се смея,

докато преглъщам,

докато се мъча да я овладея,

докато ме няма и пътувам,

докато се бия, докато рисувам…

Обича ме, с разяждащата си магия.

А аз от света се старая  да я  скрия.

А как копнея от прегръдката й жадна да избягам,

мечтая си, че някой ден човек ще ме обикне

 и със сърцето си ще разполагам.

 

 

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Една изпиваща физическа болка, която не иска да си отиде.Не знам

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжните очи са също толкова красиви, както тъжните произведения...
  • Не мога да го обясня, но ме натъжава...
  • Да, Радост. Но защо???
  • Да, от "Любовта на Смъртта" и аз се сетих за това, и отново сякаш не съм го писала аз, си задавам същите въпроси. Не си ли забелязал,сякаш болката си "харесва" определени хора и не ги оставя намира?
  • Отново караш хората да се замислят... Знаеш ли какво се сетих, нещо твое: "Ами ако смъртта се влюби", надявам се да съм го цитирал точно?!
Предложения
: ??:??