Празна стая и една самотна душа,

изгарям отвътре и в мен се надига искра.

Не искам и нея да загася, тя ще ми покаже пътя,

Нека да прогледна, нека видя света.

Като малък капан е целият ми свят. Обвита със страх, съм си само аз.

И да се надигам, и да падам, никой няма да ме хване и отново нищо няма да стане.

Никой не ме вижда, дори и аз себе си, може би така е по-добре.

Гледам през прозореца, чакайки да се отвори черното небе.

От устата ми излиза дъх студен,

гарван грачи зловещо и отново надига страхът в мен.

Дори не знам на какво да се надявам,

Дали на утрешния ден, или на самата мен…

Дали ще намеря сили да се изправя и да си поправя път в тъмнината,

дали много ще боли, ако се опитам да пробия в мен мъглата?!

Ще опитам, за пореден път, искрата ще помогне, докато и тя не изгори.

Дори и да падна, вече няма какво да губя, имам само себе си и това ми стига!