Празна стая и една самотна душа,
изгарям отвътре и в мен се надига искра.
Не искам и нея да загася, тя ще ми покаже пътя,
Нека да прогледна, нека видя света.
Като малък капан е целият ми свят. Обвита със страх, съм си само аз.
И да се надигам, и да падам, никой няма да ме хване и отново нищо няма да стане.
Никой не ме вижда, дори и аз себе си, може би така е по-добре.
Гледам през прозореца, чакайки да се отвори черното небе.
От устата ми излиза дъх студен,
гарван грачи зловещо и отново надига страхът в мен.
Дори не знам на какво да се надявам,
Дали на утрешния ден, или на самата мен… ...