Една малка утеха

Едно рамо подадох... едничко ми бе...
Една усмивка дарих... но не я оцени...
Знам, глава високо не можеш да държиш...
Знам, трудно е да си весел,
когато мъката в тебе крещи...
И знам колко болка има,
когато те погледна... и
кажа сбогом...
Знам... едва ли някога...
ще ми простиш,
но не мога вечно в лъжа да живея...
Не мога вечно да крия...
Аз не съм алчна,
не съм и лицемерна...
Затова ти казвам,
че боли да сме разделени...
Но повече боли...
да сме заедно и чувства да няма...
Мъка е... ноо...
по-добре така...
Оставям те... не, защото спрях да те обичам...
а защото те обичам... и слушам сърцето...
което казва... че не ме обичаш и няма смисъл в това...
И винаги ще имам една малка утеха в сърцето...
Утеха, че ще прозреш какво сторих за теб...
и ще го оцениш...