Едно рамо подадох... едничко ми бе...
Една усмивка дарих... но не я оцени...
Знам, глава високо не можеш да държиш...
Знам, трудно е да си весел,
когато мъката в тебе крещи...
И знам колко болка има,
когато те погледна... и
кажа сбогом...
Знам... едва ли някога...
ще ми простиш,
но не мога вечно в лъжа да живея...
Не мога вечно да крия... ...