15 мая 2008 г., 00:30

Една мечта

1.4K 0 3

И днес пак събудих се с мисълта

че ще докосна твоята ръка.

Усмивката ти ще ме успокои

и щастливи ще са дните ми

Станах с надеждата и пак не те видях

Смрачи се моят ден и всичко тъжно е около мен

Ще чакам аз деня във който пак ще ме прегърнеш

И лудо пак ще забие моето сърце

Но дали мираж ще си остане това и осъдена ще горя в самота

Моля те не ме лъжи и по-добре сама да съм си

И без теб ще намеря път със светлина,

но пак към тебе ще вървя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...