И днес пак събудих се с мисълта
че ще докосна твоята ръка.
Усмивката ти ще ме успокои
и щастливи ще са дните ми
Станах с надеждата и пак не те видях
Смрачи се моят ден и всичко тъжно е около мен
Ще чакам аз деня във който пак ще ме прегърнеш
И лудо пак ще забие моето сърце
Но дали мираж ще си остане това и осъдена ще горя в самота
Моля те не ме лъжи и по-добре сама да съм си
И без теб ще намеря път със светлина,
но пак към тебе ще вървя
© Стела All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
