15.05.2008 г., 0:30

Една мечта

1.4K 0 3

И днес пак събудих се с мисълта

че ще докосна твоята ръка.

Усмивката ти ще ме успокои

и щастливи ще са дните ми

Станах с надеждата и пак не те видях

Смрачи се моят ден и всичко тъжно е около мен

Ще чакам аз деня във който пак ще ме прегърнеш

И лудо пак ще забие моето сърце

Но дали мираж ще си остане това и осъдена ще горя в самота

Моля те не ме лъжи и по-добре сама да съм си

И без теб ще намеря път със светлина,

но пак към тебе ще вървя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...