25 янв. 2009 г., 15:18

Една мисъл...

735 0 1

Една мисъл ме тревожи през нощта.

Една мисъл ми съсипва същността.

Една мисъл ме кара да не спя.

Една мисъл ми разяжда тялото сега!!!

Но... не знам как да ти я споделя...

Искам да ти съобщя,

че любовта ми от тебе отлетя.

Как да ти го кажа

след всичко онова, което

ти направи, за да ми щастливо е сърцето.

Ти накара ме за миг

да се чувствам и от бога по-велика.

Ти подари ми всичко онова,

за което мечтаеше сърцето.

Виждам, че добре се чувстваш с мен,

че за теб съм и нощ, и ден.

Точно за това ще се примиря

и няма да те нараня.

Не ми се мисли за моята душа -

а ще се примиря в името на любовта,

за да те спася от самота.

И да не те обричам на болка и тъга -

не заслужаваш да живееш ти така!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънце слънце Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...