Една мисъл ме тревожи през нощта.

Една мисъл ми съсипва същността.

Една мисъл ме кара да не спя.

Една мисъл ми разяжда тялото сега!!!

Но... не знам как да ти я споделя...

Искам да ти съобщя,

че любовта ми от тебе отлетя.

Как да ти го кажа

след всичко онова, което

ти направи, за да ми щастливо е сърцето.

Ти накара ме за миг

да се чувствам и от бога по-велика.

Ти подари ми всичко онова,

за което мечтаеше сърцето.

Виждам, че добре се чувстваш с мен,

че за теб съм и нощ, и ден.

Точно за това ще се примиря

и няма да те нараня.

Не ми се мисли за моята душа -

а ще се примиря в името на любовта,

за да те спася от самота.

И да не те обричам на болка и тъга -

не заслужаваш да живееш ти така!!!