Jan 25, 2009, 3:18 PM

Една мисъл...

  Poetry » Love
731 0 1

Една мисъл ме тревожи през нощта.

Една мисъл ми съсипва същността.

Една мисъл ме кара да не спя.

Една мисъл ми разяжда тялото сега!!!

Но... не знам как да ти я споделя...

Искам да ти съобщя,

че любовта ми от тебе отлетя.

Как да ти го кажа

след всичко онова, което

ти направи, за да ми щастливо е сърцето.

Ти накара ме за миг

да се чувствам и от бога по-велика.

Ти подари ми всичко онова,

за което мечтаеше сърцето.

Виждам, че добре се чувстваш с мен,

че за теб съм и нощ, и ден.

Точно за това ще се примиря

и няма да те нараня.

Не ми се мисли за моята душа -

а ще се примиря в името на любовта,

за да те спася от самота.

И да не те обричам на болка и тъга -

не заслужаваш да живееш ти така!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце слънце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...