10 янв. 2011 г., 10:37

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)

1.1K 0 15

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)


Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара.

Буди ме… Луната е засвяткала.
В червено. Кардиналска шапка.
И с тънко токче под фенера трака
нотиран миг. Мълчи, а е прегракнал.

А думите – брашно от мелница.
И триците ми – мишките ги яли.
Във колелото на безводни делници
омесвах сламки, радости, печали.

Но Мелничарят в мен замлъкна.
Не с камъни – с акулски зъби мели.
Най-мъртвото море на гръб му мъкна.
Да стане Бог. Две риби да засели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...