(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
1.1K
0
15
(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара.
Буди ме… Луната е засвяткала.
В червено. Кардиналска шапка.
И с тънко токче под фенера трака
нотиран миг. Мълчи, а е прегракнал.
А думите – брашно от мелница.
И триците ми – мишките ги яли.
Във колелото на безводни делници
омесвах сламки, радости, печали.
Но Мелничарят в мен замлъкна.
Не с камъни – с акулски зъби мели.
Най-мъртвото море на гръб му мъкна.
Да стане Бог. Две риби да засели.
© Таня Георгиева All rights reserved.
