(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара.
Буди ме… Луната е засвяткала.
В червено. Кардиналска шапка.
И с тънко токче под фенера трака
нотиран миг. Мълчи, а е прегракнал.
А думите – брашно от мелница.
И триците ми – мишките ги яли.
Във колелото на безводни делници ...