Каква е тази празнина, която чувствам ?
Всичко се обърка.
Вчера бях добре.
А днес живота сякаш рухна.
Любовта помагаше ми да се чувствам цял.
Но явно всичко се обърка.
Любовта я няма.
И ето ме, стоя пред твоя гроб и плача.
Не мога да те върна.
Но не мога да живея без сърце.
Ти ми го открадна и не ми го върна.
И аз продължавам да плача.
Усещам тъмна бездна.
Но теб те няма.
Сълзите мои падат върху сухата пръст.
А аз стоя, не знам какво да сторя.
Няма никой, само аз и ти.
И ето ме стоя пред твоя гроб.
Но не плача.
Стоя със нож в ръка.
Готов да те последвам...