19 авг. 2021 г., 13:53

Една незабравима любов

675 0 1

Една незабравима любов

 

Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!

Прощавах ти и вечно се надявах!

Във нощите тежеше да съм сам!

И в дните, във които сам оставах!

 

Прощавах ти и чаках до зори!

Прибираше се вечно уморена!

Заспиваше в прегръдката ми ти

красива, нежна, тиха, променена!

 

Повтаряха се нощ след нощ така.

И всяка нощ обичах и прощавах!

Едва дочаквах буден утринта!

А през деня отново се надявах!

 

Като във тъжен, блудкав сериал

през пръстите животът се изниза!

Какво ли не до днес си преживял?

Минавал си без паспорт и виза!

 

Любов ли? Та какво е любовта?

Една целувка! Трепет във душата!

Сърцето после страда след това

в очакване, с надежда в самотата!

 

Прощавах! Много пъти си мълчах!

Не съжалявам! И сега те искам!

Но всичко се превърна вече в прах

която в дланите си страстно стискам!

 

18.08.2021 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...