Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах!
Прощавах ти и чаках до зори!
Прибираше се вечно уморена!
Заспиваше в прегръдката ми ти
красива, нежна, тиха, променена!
Повтаряха се нощ след нощ така.
И всяка нощ обичах и прощавах!
Едва дочаквах буден утринта! ...