Една незабравима любов

Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!

Прощавах ти и вечно се надявах!

Във нощите тежеше да съм сам!

И в дните, във които сам оставах!

Прощавах ти и чаках до зори!

Прибираше се вечно уморена!

Заспиваше в прегръдката ми ти

красива, нежна, тиха, променена!

Повтаряха се нощ след нощ така.

И всяка нощ обичах и прощавах!

Едва дочаквах буден утринта!

А през деня отново се надявах!

Като във тъжен, блудкав сериал

през пръстите животът се изниза!

Какво ли не до днес си преживял?

Минавал си без паспорт и виза!

Любов ли? Та какво е любовта?

Една целувка! Трепет във душата!

Сърцето после страда след това

в очакване, с надежда в самотата!

Прощавах! Много пъти си мълчах!

Не съжалявам! И сега те искам!

Но всичко се превърна вече в прах

която в дланите си страстно стискам!

18.08.2021 г.