Една незабравима любов
Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах!
Прощавах ти и чаках до зори!
Прибираше се вечно уморена!
Заспиваше в прегръдката ми ти
красива, нежна, тиха, променена!
Повтаряха се нощ след нощ така.
И всяка нощ обичах и прощавах!
Едва дочаквах буден утринта!
А през деня отново се надявах!
Като във тъжен, блудкав сериал
през пръстите животът се изниза!
Какво ли не до днес си преживял?
Минавал си без паспорт и виза!
Любов ли? Та какво е любовта?
Една целувка! Трепет във душата!
Сърцето после страда след това
в очакване, с надежда в самотата!
Прощавах! Много пъти си мълчах!
Не съжалявам! И сега те искам!
Но всичко се превърна вече в прах
която в дланите си страстно стискам!
18.08.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
