Една от всички...
Една от всички,
зная... всички казвате така,
но белег в сърцето ми остана
и едва ли ще го залича...
Едва ли аз обичам,
тъй както те,
че една от всички да ме наричаш
и да тъпчеш подло моето сърце...
Аз обичах, обичах те,
без страх, че ще боли,
но ти не повярва...
на пламъка в очите ми...
Не повярва,
но аз няма да се моля за това,
все пак ти нарани ме,
влачи се ти в краката ми сега...
Всичко идва и си отива...
аз обичам те без страх...
но повече на никой
няма да се кланям аз...
... Една от всички... може би,
но някой ден случайно,
сещайки се за мен,
сълза проронвайки незнайно,
... ще боли...
но този път не аз... а ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весинцето без такава Все права защищены
