Една от всички...
Една от всички,
зная... всички казвате така,
но белег в сърцето ми остана
и едва ли ще го залича...
Едва ли аз обичам,
тъй както те,
че една от всички да ме наричаш
и да тъпчеш подло моето сърце...
Аз обичах, обичах те,
без страх, че ще боли,
но ти не повярва...
на пламъка в очите ми...
Не повярва,
но аз няма да се моля за това,
все пак ти нарани ме,
влачи се ти в краката ми сега...
Всичко идва и си отива...
аз обичам те без страх...
но повече на никой
няма да се кланям аз...
... Една от всички... може би,
но някой ден случайно,
сещайки се за мен,
сълза проронвайки незнайно,
... ще боли...
но този път не аз... а ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
