18 янв. 2012 г., 22:58

Една полунощ без луна

1.5K 0 7

В градините, където розите цъфтят

безумно раними, безумни жестоки,

както никъде,

ще прекрачиш ли с мен

в една полунощ без луна

(защото тя се срива в нозете на вълците)... ?

Не ми разказвай!

Искаш ли да ти покажа

как босонога, с кадифени поли

аз танцувам по струните на всички цигулки,

които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?

И няма да спирам!

Нека е дъжд! Нека е огън!

Само в такава нощ мога да пронижа вятъра,

а той, непролял капка кръв,

да се люби до невъзможност с смърта си...

На съмване не ме търси...

Запалиш ли ''пожар от струни'',

дори и вещиците не предсказват твоето спасение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рени Бакалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво...!
  • Не вярвай на фалшиви възторзи. Като цяло - прекалено усложнена, тромава образност. Претенциозна и доста маниерна поезия, която не е стихотворчество, с нарушена ритмика и на места с лирически екзалтации и лековати имитации на лиричност. Личат нереализирани възможности. Приеми го като сериозен поглед върху творчеството си, в което успехите са някак в латентно състояние. Поздрав!
  • Пишеш чудесно и никога не спирай, Рени!
  • Има грешки, които не са допустими и в стихотворение:
    "да се люби до невъзможност с смърта си..." Неправилно си членувала
    смъртта. Разбира се, че трябва да е с две букви "т". Двойното "със", преди "смъртта" не мисля, че ще попречи на благозвучието.
    "аз танцувам по струните на всички цигулки,
    които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?"
    Сигурно си искала да напишеш "в сълзите си"?


Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...