18.01.2012 г., 22:58

Една полунощ без луна

1.5K 0 7

В градините, където розите цъфтят

безумно раними, безумни жестоки,

както никъде,

ще прекрачиш ли с мен

в една полунощ без луна

(защото тя се срива в нозете на вълците)... ?

Не ми разказвай!

Искаш ли да ти покажа

как босонога, с кадифени поли

аз танцувам по струните на всички цигулки,

които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?

И няма да спирам!

Нека е дъжд! Нека е огън!

Само в такава нощ мога да пронижа вятъра,

а той, непролял капка кръв,

да се люби до невъзможност с смърта си...

На съмване не ме търси...

Запалиш ли ''пожар от струни'',

дори и вещиците не предсказват твоето спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво...!
  • Не вярвай на фалшиви възторзи. Като цяло - прекалено усложнена, тромава образност. Претенциозна и доста маниерна поезия, която не е стихотворчество, с нарушена ритмика и на места с лирически екзалтации и лековати имитации на лиричност. Личат нереализирани възможности. Приеми го като сериозен поглед върху творчеството си, в което успехите са някак в латентно състояние. Поздрав!
  • Пишеш чудесно и никога не спирай, Рени!
  • Има грешки, които не са допустими и в стихотворение:
    "да се люби до невъзможност с смърта си..." Неправилно си членувала
    смъртта. Разбира се, че трябва да е с две букви "т". Двойното "със", преди "смъртта" не мисля, че ще попречи на благозвучието.
    "аз танцувам по струните на всички цигулки,
    които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?"
    Сигурно си искала да напишеш "в сълзите си"?


Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...