18.01.2012 г., 22:58 ч.

Една полунощ без луна 

  Поезия » Друга
1169 0 7

В градините, където розите цъфтят

безумно раними, безумни жестоки,

както никъде,

ще прекрачиш ли с мен

в една полунощ без луна

(защото тя се срива в нозете на вълците)... ?

Не ми разказвай!

Искаш ли да ти покажа

как босонога, с кадифени поли

аз танцувам по струните на всички цигулки,

които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?

И няма да спирам!

Нека е дъжд! Нека е огън!

Само в такава нощ мога да пронижа вятъра,

а той, непролял капка кръв,

да се люби до невъзможност с смърта си...

На съмване не ме търси...

Запалиш ли ''пожар от струни'',

дори и вещиците не предсказват твоето спасение...

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво...!
  • Не вярвай на фалшиви възторзи. Като цяло - прекалено усложнена, тромава образност. Претенциозна и доста маниерна поезия, която не е стихотворчество, с нарушена ритмика и на места с лирически екзалтации и лековати имитации на лиричност. Личат нереализирани възможности. Приеми го като сериозен поглед върху творчеството си, в което успехите са някак в латентно състояние. Поздрав!
  • Пишеш чудесно и никога не спирай, Рени!
  • Има грешки, които не са допустими и в стихотворение:
    "да се люби до невъзможност с смърта си..." Неправилно си членувала
    смъртта. Разбира се, че трябва да е с две букви "т". Двойното "със", преди "смъртта" не мисля, че ще попречи на благозвучието.
    "аз танцувам по струните на всички цигулки,
    които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?"
    Сигурно си искала да напишеш "в сълзите си"?


  • Пловдив - люлка на поети. Поздрави, Ренич!
  • Цвят и сянка... небе и дъно...
    Красиво, като черно-бяла фотография!
Предложения
: ??:??