18.01.2012 г., 22:58

Една полунощ без луна

1.5K 0 7

В градините, където розите цъфтят

безумно раними, безумни жестоки,

както никъде,

ще прекрачиш ли с мен

в една полунощ без луна

(защото тя се срива в нозете на вълците)... ?

Не ми разказвай!

Искаш ли да ти покажа

как босонога, с кадифени поли

аз танцувам по струните на всички цигулки,

които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?

И няма да спирам!

Нека е дъжд! Нека е огън!

Само в такава нощ мога да пронижа вятъра,

а той, непролял капка кръв,

да се люби до невъзможност с смърта си...

На съмване не ме търси...

Запалиш ли ''пожар от струни'',

дори и вещиците не предсказват твоето спасение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво...!
  • Не вярвай на фалшиви възторзи. Като цяло - прекалено усложнена, тромава образност. Претенциозна и доста маниерна поезия, която не е стихотворчество, с нарушена ритмика и на места с лирически екзалтации и лековати имитации на лиричност. Личат нереализирани възможности. Приеми го като сериозен поглед върху творчеството си, в което успехите са някак в латентно състояние. Поздрав!
  • Пишеш чудесно и никога не спирай, Рени!
  • Има грешки, които не са допустими и в стихотворение:
    "да се люби до невъзможност с смърта си..." Неправилно си членувала
    смъртта. Разбира се, че трябва да е с две букви "т". Двойното "със", преди "смъртта" не мисля, че ще попречи на благозвучието.
    "аз танцувам по струните на всички цигулки,
    които крият в сълзите се най-красивото проклятие...?"
    Сигурно си искала да напишеш "в сълзите си"?


Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...