Една приказка...

18 янв. 2008 г., 21:01

Поэзия » Любовная

857 0 6

Обречена съм, може би - така е.
Да полудявам безпределно от дъха ти.
Обречен ли си ти - не зная.
Да битувам като сянка във ума ти.

Прокълната съм - не разбирам.
Сърцето ми в любов жестоко бие.
Прокълнат ли си - да те провокирам,
душата ти от мен не може да се крие.

И луда съм, навярно - осъзнавам.
И няма лек за хилядите рани.
Но луд ли си и ти - дали успявам
да усетя чувствата ти неразбрани.

Проклятието между двама ни тежи.
И няма изход, няма път или пътека.
Болката във любовта мижи
и с теб от болка и любов изчезваме полека.

Луната силно ни се смее.
И този смях във мен звучи.
Коварен смях. Не ще успее
да изтрие това, което в нас горчи.

Обич силна, много болка, много плам.
Обречени сме от любов да страдаме.
Много грешки, дива ярост, малко срам.
Изкачваме се бавно, рязко падаме.

И нека смее се луната.
Че с теб и двамата сме луди.
На изхода затвори се вратата.
И късно е раздялата да ни събуди...

abandoned_girl (Петя Терзийска)

2008-01-20T17:55:37+02:00

Благодаря на всички Ви! Прегръдки!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-19T08:14:05+02:00

Любовта е щастие и страдание...
с обич, Петя.
Little_black_dress (ДРУГА)

2008-01-19T01:29:38+02:00

Много ми хареса... пропито е с романтика, браво!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-19T00:49:15+02:00

petinka67 (Романтична душа ) "мижи = жми, не гледа, със затворени очи е"

"...Обич силна, много болка, много плам.
Обречени сме от любов да страдаме..."

Така е в любовта - друг път няма!!!!
^SELENA^ (Яна Георгиева)

2008-01-18T23:02:03+02:00

прекрасно е!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-01-18T21:27:32+02:00

Изкачваме се бавно, рязко падаме.... Да, това е Любовта!
/Болката във любовта мижи - извинявай, не го разбрах/