27 авг. 2007 г., 13:40
Красива ирония бе новото ми небе,
построено от човешката злоба и страх.
Исках да се издигна над старите грехове,
но връщайки се, отново се отдадох на тях.
(Без които не мога, без които съм сам,
моята душа винаги ме е водила Там).
Жалък полет над всичко общоприето,
сякаш бяха вързали тежести за моите крака.
Когато се извисих там, горе, в небето,
много надолу, зад мен остана моята душа.
(Тя и сега още лети, макар и със страх,
не пропадам отново, но отново съм в тях). ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация