Една птица пада мъртва

Aug 27, 2007, 1:40 PM

Poetry

869 0 2

Красива ирония бе новото ми небе,
построено от човешката злоба и страх.
Исках да се издигна над старите грехове,
но връщайки се, отново се отдадох на тях.

(Без които не мога, без които съм сам,
моята душа винаги ме е водила Там).

Жалък полет над всичко общоприето,
сякаш бяха вързали тежести за моите крака.
Когато се извисих там, горе, в небето,
много надолу, зад мен остана моята душа.

(Тя и сега още лети, макар и със страх,
не пропадам отново, но отново съм в тях).

Някъде бях оставил мечтите си сами,
а светът под мен и без тях се завърта.
Само мигове дори, полетът ще продължи
и някой ще напише: "Една птица пада мъртва".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-28T09:51:26+03:00

Много красиво си написал този стих, те птиците умират в полет, човек не може всичко , но поне трябва да опита и всеки опит за летене е малък подвиг. С обич.
Aske (Петя Косева)

2007-08-27T13:46:45+03:00

Никой полет над общоприетото не е жалък!