8 мар. 2008 г., 18:29

Една ранена душа

1.2K 0 1

Затварям очи уморени,

от сълзи дъбоко стаени.

Събирам сърце наранено,

от милион лъжи озлобено.

Жива съм още, едвам-едвам,

но ще имам ли сили напред да вървя?

Ще сложа маска една,

за да скрия тази ранена душа...

Дотатъчно нощи гоних съня,

достатъчно дни стоях, без да знам накъде да вървя.

Но сега е време да продължа.

Ще тръгна напред,

ще вървя сама с моите мисли,

ще нося цялата мъка събрана.

И знам, ще намеря някой във края,

който част от моята мъка ще вземе.

Достатъчно дълго бях сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...